изгриба

Речник на българския език

1. изгриба — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изгриба е производна форма на изгрибам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изгриба — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изгриба е производна форма на изгрибам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изгриба — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изгриба е производна форма на изгрибам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).