изграчило е

Речник на българския език

1. изграчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изграчило е е производна форма на изграча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изграчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изграчило е е производна форма на изграча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).