изграчил

Речник на българския език

1. изграчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изграчил е производна форма на изграча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изграчил — мин. деят. св. прич. м. р.

изграчил е производна форма на изграча (мин. деят. св. прич. м. р.).