изграчело

Речник на българския език

1. изграчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изграчело е производна форма на изграча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изграчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изграчело е производна форма на изграча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).