изграчели

Речник на българския език

1. изграчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изграчели е производна форма на изграча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изграчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изграчели е производна форма на изграча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).