изграчела

Речник на българския език

1. изграчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изграчела е производна форма на изграча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изграчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изграчела е производна форма на изграча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).