изгракал

Речник на българския език

1. изгракал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгракал е производна форма на изгракам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгракал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгракал е производна форма на изгракам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изгракал — мин. деят. св. прич. м. р.

изгракал е производна форма на изгракам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изгракал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгракал е производна форма на изгракам (мин. деят. несв. прич. м. р.).