изгравирал

Речник на българския език

1. изгравирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгравирал е производна форма на изгравирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгравирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгравирал е производна форма на изгравирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изгравирал — мин. деят. св. прич. м. р.

изгравирал е производна форма на изгравирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изгравирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгравирал е производна форма на изгравирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).