изгорял съм

Речник на българския език

1. изгорял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгорял съм е производна форма на изгоря (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изгорял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгорял съм е производна форма на изгоря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изгорял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгорял съм е производна форма на изгоря (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

4. изгорял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгорял съм е производна форма на изгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).