изгорял си

Речник на българския език

1. изгорял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгорял си е производна форма на изгоря (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изгорял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгорял си е производна форма на изгоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изгорял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгорял си е производна форма на изгоря (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. изгорял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгорял си е производна форма на изгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).