изгорял е

Речник на българския език

1. изгорял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгорял е е производна форма на изгоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгорял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгорял е е производна форма на изгоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изгорял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгорял е е производна форма на изгоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. изгорял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгорял е е производна форма на изгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).