изгоряло съм

Речник на българския език

1. изгоряло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изгоряло съм е производна форма на изгоря (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгоряло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изгоряло съм е производна форма на изгоря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. изгоряло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изгоряло съм е производна форма на изгоря (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

4. изгоряло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изгоряло съм е производна форма на изгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).