изгоряло е

Речник на българския език

1. изгоряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгоряло е е производна форма на изгоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгоряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгоряло е е производна форма на изгоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изгоряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгоряло е е производна форма на изгоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. изгоряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгоряло е е производна форма на изгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).