изгорял

Речник на българския език

1. изгорял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгорял е производна форма на изгоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгорял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгорял е производна форма на изгоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. изгорял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгорял е производна форма на изгоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. изгорял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгорял е производна форма на изгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

5. изгорял — мин. деят. св. прич. м. р.

изгорял е производна форма на изгоря (мин. деят. св. прич. м. р.).

6. изгорял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгорял е производна форма на изгоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).