изгорил си

Речник на българския език

1. изгорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгорил си е производна форма на изгоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изгорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгорил си е производна форма на изгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).