изгорило

Речник на българския език

1. изгорило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгорило е производна форма на изгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгорило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изгорило е производна форма на изгоря (мин. деят. св. прич. ср. р.).