изгорил

Речник на българския език

1. изгорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгорил е производна форма на изгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгорил — мин. деят. св. прич. м. р.

изгорил е производна форма на изгоря (мин. деят. св. прич. м. р.).