изгорели

Речник на българския език

1. изгорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изгорели е производна форма на изгоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изгорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изгорели е производна форма на изгоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. изгорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изгорели е производна форма на изгоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. изгорели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изгорели е производна форма на изгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

5. изгорели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изгорели е производна форма на изгоря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

6. изгорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изгорели е производна форма на изгоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).