изгонвал съм

Речник на българския език

1. изгонвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгонвал съм е производна форма на изгонвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изгонвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгонвал съм е производна форма на изгонвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изгонвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгонвал съм е производна форма на изгонвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).