изгнил съм

Речник на българския език

1. изгнил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгнил съм е производна форма на изгния (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изгнил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгнил съм е производна форма на изгния (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).