изгнил е

Речник на българския език

1. изгнил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгнил е е производна форма на изгния (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгнил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгнил е е производна форма на изгния (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).