изгнили

Речник на българския език

1. изгнили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изгнили е производна форма на изгния (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изгнили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изгнили е производна форма на изгния (мин. деят. св. прич. мн. ч.).