изгнила

Речник на българския език

1. изгнила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгнила е производна форма на изгния (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изгнила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изгнила е производна форма на изгния (мин. деят. св. прич. ж. р.).