изгниело

Речник на българския език

1. изгниело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгниело е производна форма на изгния (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгниело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгниело е производна форма на изгния (мин. деят. несв. прич. ср. р.).