изгниел

Речник на българския език

1. изгниел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгниел е производна форма на изгния (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгниел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгниел е производна форма на изгния (мин. деят. несв. прич. м. р.).