изглупявал съм

Речник на българския език

1. изглупявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изглупявал съм е производна форма на изглупявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изглупявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изглупявал съм е производна форма на изглупявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изглупявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изглупявал съм е производна форма на изглупявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).