изглупявал си

Речник на българския език

1. изглупявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изглупявал си е производна форма на изглупявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изглупявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изглупявал си е производна форма на изглупявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изглупявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изглупявал си е производна форма на изглупявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).