изглупявал е

Речник на българския език

1. изглупявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изглупявал е е производна форма на изглупявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изглупявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изглупявал е е производна форма на изглупявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изглупявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изглупявал е е производна форма на изглупявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).