изглупявало си

Речник на българския език

1. изглупявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изглупявало си е производна форма на изглупявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изглупявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изглупявало си е производна форма на изглупявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изглупявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изглупявало си е производна форма на изглупявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).