изглупявало е

Речник на българския език

1. изглупявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изглупявало е е производна форма на изглупявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изглупявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изглупявало е е производна форма на изглупявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изглупявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изглупявало е е производна форма на изглупявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).