1. изглупявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изглупявало е производна форма на изглупявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. изглупявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изглупявало е производна форма на изглупявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. изглупявало — мин. деят. св. прич. ср. р.
изглупявало е производна форма на изглупявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. изглупявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
изглупявало е производна форма на изглупявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).