изглупявали

Речник на българския език

1. изглупявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изглупявали е производна форма на изглупявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изглупявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изглупявали е производна форма на изглупявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изглупявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изглупявали е производна форма на изглупявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изглупявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изглупявали е производна форма на изглупявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).