изглупявала

Речник на българския език

1. изглупявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изглупявала е производна форма на изглупявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изглупявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изглупявала е производна форма на изглупявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изглупявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изглупявала е производна форма на изглупявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изглупявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изглупявала е производна форма на изглупявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).