изглупява

Речник на българския език

1. изглупява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изглупява е производна форма на изглупявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изглупява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изглупява е производна форма на изглупявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изглупява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изглупява е производна форма на изглупявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).