изглупил си

Речник на българския език

1. изглупил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изглупил си е производна форма на изглупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изглупил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изглупил си е производна форма на изглупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).