изглупил е

Речник на българския език

1. изглупил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изглупил е е производна форма на изглупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изглупил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изглупил е е производна форма на изглупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).