изглупило съм

Речник на българския език

1. изглупило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изглупило съм е производна форма на изглупя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. изглупило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изглупило съм е производна форма на изглупя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).