изглупило си

Речник на българския език

1. изглупило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изглупило си е производна форма на изглупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изглупило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изглупило си е производна форма на изглупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).