изглупило

Речник на българския език

1. изглупило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изглупило е производна форма на изглупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изглупило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изглупило е производна форма на изглупя (мин. деят. св. прич. ср. р.).