изглупили

Речник на българския език

1. изглупили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изглупили е производна форма на изглупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изглупили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изглупили е производна форма на изглупя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).