изглупила си

Речник на българския език

1. изглупила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изглупила си е производна форма на изглупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. изглупила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изглупила си е производна форма на изглупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).