изглупила е

Речник на българския език

1. изглупила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изглупила е е производна форма на изглупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изглупила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изглупила е е производна форма на изглупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).