изгласувало

Речник на българския език

1. изгласувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгласувало е производна форма на изгласувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгласувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгласувало е производна форма на изгласувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изгласувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изгласувало е производна форма на изгласувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изгласувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгласувало е производна форма на изгласувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).