изгладил

Речник на българския език

1. изгладил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгладил е производна форма на изгладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгладил — мин. деят. св. прич. м. р.

изгладил е производна форма на изгладя (мин. деят. св. прич. м. р.).