изгладело

Речник на българския език

1. изгладело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгладело е производна форма на изгладя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгладело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгладело е производна форма на изгладя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).