изгинел

Речник на българския език

1. изгинел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгинел е производна форма на изгина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгинел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгинел е производна форма на изгина (мин. деят. несв. прич. м. р.).