извяхвал

Речник на българския език

1. извяхвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извяхвал е производна форма на извяхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извяхвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извяхвал е производна форма на извяхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. извяхвал — мин. деят. св. прич. м. р.

извяхвал е производна форма на извяхвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. извяхвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

извяхвал е производна форма на извяхвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).