извялото

Речник на българския език

1. извялото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

извялото е производна форма на извея (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

2. извялото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

извялото е производна форма на извея (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).