извялата

Речник на българския език

1. извялата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

извялата е производна форма на извея (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).

2. извялата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

извялата е производна форма на извея (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).