извяла

Речник на българския език

1. извяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извяла е производна форма на извея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. извяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

извяла е производна форма на извея (мин. деят. св. прич. ж. р.).

3. извяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извяла е производна форма на извея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. извяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

извяла е производна форма на извея (мин. деят. св. прич. ж. р.).